Есента пристъпва тихо, с трептяща премяна от пъстри танцуващи листа. Усмихва се нежно и разпръсква златокрили нишки в душите ни. Събужда всестранни емоции. За някои пърхащи и меки, като звук от падащо листо. За други страстни като пламенен залез, в който се стапят лъчите на октомврийското слънце. Понякога дъждовни и ромолящи, друг път изпълнени с весел смях и лудост, но винаги запомнящи се. Есента е много повече от цветен листопад. За мен тя е вълшебно начало и можем да я видим и усетим, само ако отворим сърцата си за нея.
А когато успеем да ѝ се насладим напълно, далеч от големия град, в топлите югозападни поли на омайния Пирин, сред хармонията на няколко китни български села, заобиколени от карфичените върхове на Мелнишките пирамиди, в пазвите на безкрайни хълмове с лозови масиви.. Тогава започвам да вярвам, че ако имаше пълно щастие, то тази картина би го олицетворявала.
Винарска изба – Вила Мелник
Проливен дъжд и млечнобели облаци се стелят над пътя. Подминаваме Мелник и се насочваме към село Хърсово. Облаците плавно се повдигат и слънцето подава сънено лъчи над златните хълмове. Стадо крави ни посрещат бодро и сякаш ни упътват към винарската изба, към която сме се отправили.
Вила Мелник е фамилна изба с дълга и красива история, в чиято основа стоят няколко ключови елемента. Дълбоки семейни ценности; любов, уважение и грижа към земята и лозето; природо-целесъобразни практики на отглеждане и производство; съхранение на дълголетните местни традиции, но и поглед отправен в бъдещето.
Посрещат ни Милица и нейните родители Любка и Никола Зикатанови. Милица ни развежда из триетажната изба, в която основната част от работата по винопроизводството е поверена на гравитацията. Така освен, че процеса е възможно най-съхраняващ и щадящ за плода (начупването на семената на гроздето може да развали вкуса на виното, заради грубите танини, които се отделят), то екологичният отпечатък, който избата създава е сведен до минимум.
Питам Милица защо обича работата си толкова много. Освен основните ценности, които семейството залага и ви споделих по-горе, с нея си говорим за още една причина. Алкохолът и в частност виното не е просто напитка. Консумирането му е цяло изкуство на усета към вкусове и аромати и съчетаване с подходящи ястия. Но наблюдаваме и друг значим факт – виното е символ и начин да отбележим най-съществените събития и ритуали в своя живот.
Милица Зикатанова и оранжевото вино 
Производството 
Пещерата на Вила Мелник
Семейни ценности и символи
Преминавайки през един от коридорите на избата, Милица се спира пред една приказна икона. Разказва ни, че е рядка за България и ни споделя, че това е един от семейните символи.
Иконата носи името: “Иисус – Ампелос” (от гръцки “ампел” значи лоза) и изобразява Иисус в центъра на разлистена лоза, заобиколен от клонките ѝ, на които са изрисувани апостолите – неговите ученици. Лозата е символ на плодородието. Тя е Дървото на живота, а в някои традиции – дървото на познанието и мъдростта. Милица ни разказва, че нейният баща им е давал за пример думите на Иисус и посланието от иконата: “Аз съм лозата. А вие, моите ученици, сте разклоненията ми. Лозарят е моят Отец. Той ще се грижи за тези от вас, които са истински добри, милосърдни и трудолюбиви. Те някой ден ще дадат добър плод, точно както сочното грозде. И така, с пожеланието да са добри и полезни както на лозето, така и на обществото, Милица и семейството ѝ продължават да се трудят усърдно години наред.
Tехният семеен дух, посветеност, сила и отдаденост са втъкани в най-тънките жилки на вкуса и аромата на виното, което неслучайно е поставило българската винарна сред една от „50-те най-добри винени дестинации в света“ (Top 50 World’s Best Vineyards 2020.
Класацията е дело на World’s Best Vineyards Academy – колектив от над 500 експерта в сферата на виното и винения туризъм от цял свят. Номинациите за винарните и гласуването са абсолютна тайна до самото им обявяване. За да класира даден финалист, академията гледа комплексно на избата – от съществено значение са както виното, лозовите масиви, винения тур и дегустация, така и целесъобразните практики и традиции, историята на бранда, екипът зад него, връзката с природата, гостоприемството и репутацията на винарната.
Стихии
Един от примерите, доказващ титлата на “Вила Мелник” е изключителният купаж наречен “Градушка”, който буквално е създаден от стихия. През 2016-та година в Мелник пада невиждана градушка.. Неблагосклонността на небето унищожава 75% от реколтата на избата. Самата аз не мога да ви обясня колко страшно е това. Не само от бизнес гледна точка, но и основно погледнато през призмата на човек, който живее обработвайки и облагородявайки земята. Погледът в очите на Милица, докато ни разказва тази история обаче, може истински да пресъздаде картината. Оказва се, че малкото оцелялото грозде по масивите се насища с най-силните вкусове, аромати и танини, защото приема цялата мощ на лозето. “Градушка” включва в себе си вина от сорта “Мелник 55″,”Мавруд”, “Каберне Совиньон” и “Сира”.
Този купаж е поредното доказателство, че въпреки сътресенията, които живота ни поднася и дори след разтърсващите бури, помитащи почти всичко след себе си, това, което ни остава е да бъдем силни, чистосърдечни, упорити и вярващи!
Дегустация на вино
След всички увлекателни разкази за Мелник и избата – не просто като бизнес, а като туптящото сърце на цялото семейство, Милица ни отведе към дегустационната зала, където предстоеше да опитаме много и различни сортове вино. Емоцията, с която ни разказваше историята на всяка една бутилка ме накара да погледна различно както на вкуса, така и на крайната визия на вината. Процеса от гроздобера в точно определен ден и съчетаването на различните сортове грозде, до изработката на стъклените или коркови тапи, етикетите и символиката във всеки един елемент по бутилката е от изключителна важност за семейството, като всичко е изпипано, детайлно и задълбочено.
След като имахме щастието Милица да ни научи как да разпознаваме основните аромати във вината чрез малки колбички с есенции от най-разнообразни цветя, плодове и растения, мога искрено да ви споделя, че вкусът на виното за мен вече е различен, а цялостното преживяване около една чаша – много по-обогатено и удовлетворяващо. Препоръчвам дегустацията на всеки, който има интерес да опознае виното като изкуство. Да усети стотиците ароматни нюанси и да развие сетивността си. Ще започнете да “виждате” вината по много по-детайлен и красив начин.
Списък
Тук ви оставям кратък списък с няколко неща, които всеки може да запамети, за да обогати винените си преживявания:
- Когато отидете в магазин за вино или ресторант, опитайте да не си поръчвате поредното Шардоне, Мерло или Совиньон блан. Изпробвайте нови сортове. Потърсете най-тънките аромати на виното. Обогатявайте вкуса си.
- Дегустирайте виното. Завъртете с леко кръгово движение чашата, така че виното да облее леко стените ѝ. Наклонете я на 45 градуса над бяла покривка и определете цвета на виното. Завъртането на чашата спомага освобождаването на ароматите. Вдишайте и помислете какво усещате – букет цветя или плодови аромати с лек цитрусов оттенък. Тропически нюанси, червени плодове или приглушен дъх на опушено, дъб, може би кедър. Отпийте и разлейте течността по всички сензори на езика и небцето. Усетете виното и помислете за текстурата и дължината на вкуса – има ли послевкус? Харесва ли ви, кара ли ви да отпиете втора глътка. Наблюдавайте усещанията си и колкото повече опитвате, толкова повече ще се научите да разпознавате.
- Винтова капачка не означава, че виното е по-нисък клас. Виното е еднакво добро, независимо от това как е затворено. Решението е много повече технологично и стилистично. Иновативни страни като Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Швейцария и Австрия използват винтова капачка за над 80% от вината си.
- Корковите тапи често свързваме с момента на отваряне на бутилката, в който има известна тържественост и артистизъм. Интересен факт, е и че корковата тапа е свързана до някъде с отлежаването на виното, особено за вината с плътно тяло. Материала на тапата позволява на виното да абсорбира малки количества кислород по естествен път.
Ако искате да прочетете още за вила Мелник и виното, посетете блога на Андрей Андреев, благодарение на когото съм чела и чувала толкова истински и хубави неща за региона, а и не само! : )
След приятна разходка из лозовите масиви, опитване на всестранни сортове грозде и неочаквано проливен есенен дъжд, с много смях и съвсем освежено настроение се отправихме към хотела, за да се стоплим и най-вече изсушим след пороя. Нашето стадо кравички ни чакаше на пътя към Мелник, а ние с радост потичахме по поляните и мокрия асфалт оставяйки грижите някъде далече, далече..
Хотел Речен Рай
Пристигнахме сред уединена, топла и уютна обстановка на две традиционни за региона къщи, с обширни зелени поляни отпред, ромоляща пред взора ни река и издигащи се величествено върхове на близките пясъчни пирамиди. Мястото, на което е разположен хотел Речен Рай определено ми напомня за една от най-любимите дестинации, които сте виждали в профила ми, а именно – Южен Тирол.
Малките Български Доломити – така бих нарекла Мелник. Не толкова защото релефът на Мелнишките пирамиди наподобява този на Доломитите. По-скоро цялостното усещане от магнетичността на мястото, добродушието на хората и силната енергия създават подобна емоция.
Хармония в неделна сутрин
Неделната ни сутрин започна подобаващо. С чаша ароматно кафе на терасата и гледка към внушителните Мелнишки върхове, танцуващата под тях река и просторните тучни поля. Последва закуска с пресни яйца, сиренце, розови домати и хрупкав домашно изпечен хляб. С Кая (моето любимо спътниче този уикенд) не успяхме да устоим на изкушението и подсладихме сутринта си и с десерт преди да тръгнем към градчето. Докато закусвахме, имахме щастието да си поговорим с Георги. Той е управител на хотела и ни разказа част от историята на мястото.
Воденицата
През 40-те години на миналия век, тук е имало воденица разположена на двете реки идващи от Пирин планина. От тях е дошло и тогавашното наименование на местността – “Двете реки”. Всички от региона идвали да си смелят брашно, за да си направят хляб, а около воденицата е имало множество зеленчукови градини. Сега на това място е изграден хотелът. Идеята на собствениците на “Речен Рай” продължава да бъде симбиозата между природа и човек. Тук хармонията, спокойствието и уединението, в съчетание с вкусната и домашна храна определено ще ви приканят да се върнете възможно най-скоро!
Следва продължение..
След закуска, с Кайчето се разходихме край реката и потеглихме към Мелник. По-късно минахме през село Рожен, където имахме интригуваща случайна среща. Посетихме Роженския Манастир, който сякаш ни обгърна в топла светлинна прегръдка, а по-късно се изкачихме до пирамидите, от където видяхме зашеметяващите панорамни гледки.
Ако искате да разберете повече за онази случайна среща, за историята на китния Мелник, енергията на Роженския манастир или просто да разгледате тази част на България през Cynefin World, абонирайте се за бюлетина ми по-долу и ще получите първи известие за 2-рата част от статията за Мелник. А до тогава ви пожелавам усмивки и здраве!
