fbpx

За светлия път на моя чичо – Светлослав Герджиков

Светлослав Герджиков художник

Време за дъжд

В памет на моя чичо – Светлослав Герджиков

Тихо ръми,
а теб те няма.
Трамваи минават,
с шумен звънец..
Пазарчето глъхне
малко по малко..
Хората крачат
в равен вървеж.

Тихо ръми,
а теб те няма.
Градът си е все
толкова същ..
Гръмък, креслив,
немирен и важен.
Припрян, недоволен,
без време за дъжд.

Тихо ръми,
а връзката с ключове
кротко почива
в моята длан.
Не чувам да пеят
стоманени съзвучия
както когато
ги носеше сам.

Тихо ръми,
балкончето зее
без твоя притихнал
угрижен надзор.
Сухия джоджен
вятърът вее
И капе ли капе
небесния взор..

Тихо ръми,
картините сгушени
сякаш приели са
своя калъч.
Без тебе да кажат
всичко що приживе
така и не чух,
чичо, от теб.

Тихо ръми,
сълзите ми стичат се,
а твойто лице
ми вдъхва покой.
Сякаш си тук,
прошепваш “добричко”
и ти ме тешиш,
вместо аз теб.

Твоето дело
изгрява пред мене
и твойто безкористно
светло сърце..
Творило, създавало,
толкова време,
че чак е забравило
самичко да спре.

И Господ те взе..
прибра те при себе си
под своя покров..

Тихо ръми..
Защо не намерих
навреме
време за дъжд…

За теб

Отиде си един Човек – Вселена, братът на моя дядо, който всички наричахме чичо Светльо, а той ни наричаше “добричко”.

Чичо Светльо правеше най-хубавите “мечки” – питка с много масло, шарена сол и сиренце, които хапвахме на двора, когато бях на седем. Топлеше вода с орехова шума и листа от рози, за да мога да си правя слънчеви бани в горещите летни дни, когато бях дете. Чичо Светльо всяка година ни подаряваше мед, вълнени чорапи или красиво изписани послания по Коледа, защото празникът не се крие в подаръците. Учеше ни как да правим украсата на содената и Коледната погача и ни обясняваше какво се крие в малките агънца,отрупаните гроздове или житните класове, които редяхме по празничния хляб. Правеше и най-хубавата Новогодишна баница, която печахме заедно в една огромна тава, на цели четири котлона и цялата къща ухаеше на масло в новогодишната вечер. Нова година не беше фойерверки, беше неговата баница и семеен уют, от онзи неподредения, но истински.

Чичо ни научи да празнуваме Сирни Заговезни и да си прощаваме, но и да искаме прошка искрено, не защото “така трябва”. Всяка година правеше огнище в двора и дружно го прескачахме, за да си отиде лошото. После връзваше една дебела вълнена връв през кухнята и в средата конец, на който цяла вечер въртяхме късчета халва. Към края на вечерта все заспиваше на диванчето, подпрял чело в ръце. Оставяше ме да го “лекувам” с билки и компреси, да връзвам сивите му коси в опашки и винаги си хапваше от измислените ми сърмички, които приготовлявах със зелено листо и сериозно количество кал.

СветЛослав Герджиков – художник, творец, реставратор и може би най-добрият и мъдър човек, който някога съм познавала

Чичо Светльо всъщност е Светлослав Герджиков. Изключителен художник, творец, реставратор и може би най-добрият и мъдър човек, който някога съм познавала. Роден на 30 ноември, 1941 година в град Шумен. През 1967 завършва Художествената академия с живопис. Малко по-късно започва работата си към НИПК като художник-реставратор и обикаля цяла България, реставрирайки църкви, манастири, икони, стенописи, културни паметници, къщи. Някои от тези места са: Хрельовата кула в Рилския манастир, Църквата в Земенски манастир, Трапезарията в Бачковския манастир, Ослекова къща в Копривщица, Църквата в село Паталеница, село Марица и много други.

Душата му живееше във величествените обятия на Рила, където в ранни зори изгревът къпе заснежените хребети в златни багри. Сърцето му туптеше между прохладните планински дихания, из горите, а нозете му стъпваха леко по пътеки, поля и чукари, оставяйки всичко след себе си, точно така както го е намерил. За мен картините му отразяват неговия свят, толкова фин и чуплив.. понякога светъл и чист, като водите на езеро, понякога изопачаващ и обрисуващ човека със сатира, в неговите най-големи несъвършенства.

Разказ от сърце

Всичко, което казвам и ще кажа по-нататък звучи някак недодялано и не достатъчно задълбочено, изпипано и детайлно за живота и делото на моя чичо.. Не всичко знам и не всичко мога да опиша така, както само той можеше и искаше да ми разкаже, но така и не успя, за което с дълбока болка и сълзи в очите си спомням. И може би никой никога не би могъл да разбере това толкова лично усещане на загуба на някой конкретен човек, безвъзвратно изгубеното време, всички грешки, които виждаш чак сега.. и тихите уроци. Не ти остава друго освен да се постараеш да ги научиш и да не ги забравяш, да гледаш напред и по-рядко да казваш “нямам време”.

Но колкото и непълен да е този разказ, аз все пак искам да ви го ракажа, така както мога. Искам и да ви напомня днес да затворите очи и да поспрете. Да си помислите колко мъничко е пълноценното ни време с близките. Усетете колко преходни сме всъщност и ние и проблемите ни и всичко в ежедневието. Почувствайте как бие сърцето ви днес и преглътнете досадата, различията, факта, че времето за вас и някой друг тече с различни темпове и отделите част от съществото си за тях днес. За хората, които утре може да ги няма, но до вчера са стояли до вас и са топлили невидимо душата ви.

И да, понякога топлината се губи измежду всички “лични и професионални цели”, работа, желанието да си легнеш и да се събудиш рано, да си продуктивен, да си пример, да трупаш признания, финанси, имидж, да инвестираш, да мислиш за бъдещето, да си полезен за обществото, да сключиш и тази сделка, да потренираш, да се храниш здравословно, да се поглезиш, да “поскролваш” из мрежите, да си купиш нещо, да изпълниш и този проект, да го покажеш на света…

Нищо от това, което всеки от нас ежедневно прави не би имало смисъл ако цената са човешките взаимоотношения, любовта на хората около нас – онези, които все още са тук. Казвам го защото често се сещаме твърде късно, че е можело да отложим някой ангажимент и вместо това да отделим малко повече време или просто да бъдем по-пълноценни в комуникацията си.

Скромна и тиха душа на творец

И така..чичо беше голяма, но скромна и тиха душа. Човек, който не срещаш всеки ден, лишен от его и нужда да казва и показва всичкото добро, което прави. Боите му стояха на рафтчета на стената, подредени до бюрото. Красиви калиграфски послания имаше в целия апартамент..

Пчеличките с медеца
пожелават
на Вас добричките
ЗДРАВЕ
Да сте красиви като цветеца,
от който се прави медеца.
Да сте бодри и богати
като мощта на медеца
в КОШЕРА стабилний.

Слава във висините БОГУ,
на земята МИР,
между човеците благоговение.

– Светлослав Герджиков

Картините му стояха прибрани на тайни места в стария апартамент, голяма част от тях никога не съм виждала. Други с мама снимахме за неговия личен архив. Бях сигурно на десет, когато прекарахме цял ден там, а той ни разказваше толкова много истории. За времето, когато е имал дълга черна брада и проблемите, които му е създавала, защото тогава е било забранено. За всички планински преходи по висините на Рила или за онзи гръм, който го е ударил в Стара планина и е променил живота му, за стотиците дни и нощи, прекарани в неуморен труд в Рилски, Бачковски, Земенски, Врачешки манастир, в градове като Копривщица, Арбанаси, Търговище, село Паталеница, село Марица, село Рабиша и още много, други знайни и незнайни кътчета в България.

Спомен и разкази от цял един живот и тих дъждовен следобед

Стояхме в кухнята на баба и дядо с един от най-добрите приятели на чичо ми – Стоян Момчилов, колега от Академията и дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Школата на Обединен детски комплекс – Търговище. За последните пет години преди пенсионирането му учениците на Стоян са получили над 200 международни и почти толкова национални отличия. Децата, които днес не са деца имат медали от Япония, Полша, Китай, Иран, Русия, Индия, Финландия и много други държави.

Навън тихо вали и сякаш небето наистина плаче, а Стоян допълва спомените ми с разкази за работата им през годините и всички приключения по гари, планини, църкви, манастири, тавански помещения и хубави сбирки.

Хрельовата кула, Рилски манастир

Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, издига снага една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Най-старата сграда от целия комплекс на Рилския манастир е построена от протосеваст Стефан Хрельо Драговол – благородник, който притежавал владения в региона. Тя разполагала със самостоятелно водохранилище, сервизни и жилищни помещения, но това което най-много впечатлява археолозите и историците се намира на петия етаж на каменната структура.

Именно параклисът, носещ името „Преображение Христово“ е част от реставрираните културни и духовни паметници, по които чичо работи. В записките му намирам, че е участвал в последната фаза на реставрацията – ретуширане. По стените са изобразени многобройни епизоди от живота на Св. Иван Рилски. Тези изображения се считат за най-старите известни изографисвания на светеца и представляват съхранила се частица от българското културно наследство от периода на Второто царство. Говорим си, че някога ръководител на групата е бил Драго Пешев – реставратор, художник и изключително духовен човек.

Църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенски манастир

Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е основан по време на Първото българско царство (681 – 1018 г.).

Църквата „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир е построена през ХІ в. и е един от най-старите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство. През ХІХ в. е извършена допълнителна архитектурно-строителна реставрация, в която и моят чичо е участвал. По форма църквата е кръстокуполна, почти кубична сграда, изградена изцяло от камък бигор, с три абсиди, без предабсидно пространство и преддверие.

Църквата е изписвана два пъти – през ХІ и през ХІV в. от неизвестен български зограф. От първото изписване са останали фрагменти в дясната абсида, представляващи изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Стенописите, които са покривали вътрешното пространство, в голяма част запазени и до днес, са от ХІV в. 

Трапезарията в Бачковски манастир

Наред с Рилския манастир, Бачковският манастир е един от най-важните храмови комплекси на територията на България. Бачковският манастир е вторият по големина веднага след Рилския, като същевременно с това е един от най-старите на Балканския полуостров. Той е устоял на изпитанията на византийска, старогрузинска и българска култура и народност. 

Старата трапезария на Бачковския манастир с оригинална мраморна маса от 1601г. Там може да видите невероятно красиви стенописи, изрисувани от незнайни майстори някъде около 1605 г, в чиято реставрация участва моя чичо. Тяхната художествена стойност кореспондира с останалите стенописи из целия манастир.

Старата църква „Св. Никола” село Марица

Старинната църква „Св. Никола” се намира в западния край на с.Марица и е построена през последните десетилетия на XVI век.

Ценното в малкия храм са стенописите от края на XVI – началото на XVII век, които чичо ми реставрира, заедно със самата постройка преди много години.

Най-интересни са обединените в един план образи на военните светци-конници Георги и Димитър в западния край на северната стена. Тези светци в по-голямата част от паметниците, датиращи от ХІІ – ХІV век са изобразявани в цял ръст, облечени в броня и въоръжени с меч, копие, лък и стрели, и се поместват най-често на различни места върху северната или южната стена на наоса над цокъла. Тук те са представени като конници, поставени един срещу друг в една сцена, като и на двамата лицата са обърнати към олтарната стена. Успоредни и под еднакъв наклон са и техните копия. Тук е запазен един рядък случай на иконопис, като майстора-зограф от една страна, поставя образите на военните светци в тяхната затвърдена от традицията зона, а от друга, ги изписва като конници, както са и в повечето от съвременните за епохата изображения.

Църквата “Св.Димитър” в село Паталеница

През 1956 г. църквата “Св.Димитър” в село Паталеница е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение.

Църквата е изградена в периода XI-XII век и е една от малкото добре запазени кръстокуполни базилики. Наричат я втората Боянска църква или “перлата на Паталеница”. Една от последните големи реставрации на храма е извършена между 1970 и 1972 година, от 4-5 човека, в която взема участие чичо ми.

Според една от легендите, преди идването на турците, за да я запази, населението на Паталеница я засипва с пръст, за да се куртулиса (запази) и оттам идва и другото ѝ име “Света Куртулещица“. Според една версия, овчарче, което си пасе овцете, разравя с гегата си стърчащ от земята метален кръст и така в средата на XIX век църквата е открита наново.

Църквата “Св.Св. Архангели” – Арбанаси

Църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил” се намира в южната част на село Арбанаси. Най-старата част от църквата е изградена през XVII век. Последните археологически проучвания доказват, че тя е построена върху основите на по-ранна църква от XIII-XIV век. Има сведения, че от средата на XVIII и през XIX век църквата е била манастирска. Отвътре цялата църква е изографисана със стенописи.

Ослекова къща, Копривщица

 “Ослековата къща” е построена за местния търговец Ненчо Ослеков и представлява истинско бижу за възрожденската архитектура. Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание. Дрехите на участниците във въстанието се шият в неговата абаджийска работилница. Именно затова след като въстанието е потушено, той е заловен и обесен.

Къщата е на два етажа и има полу – вкопана изба. Стаите са големи, като най – горния кат се простира на 80 квадратни метра. Стенописите са дело на талантливия възрожденски майстор Коста Зограф. Те изобразяват гледки от Цариград, Кайро и Александрия. Тук чичо ми участва в цялостната реставрация на къщата и стенописите. Ослековата къща е един от най – забележителните паметници в Копривщица.

Лютова къща, Копривщица

Лютовата къща не пази спомени за героични събития, но представлява ценен паметник на копривщенската архитектура и етнография. Построена е от пловдивски майстори през 1854 г. за заможния бегликчия и джелепин Стефан Топалов. Известна е под името “Лютова къща”, тъй като през 1906 г. е продадена на копривщенския търговец Петко Лютов, чиято търговска дейност се простирала до Кайро и Александрия.

Къщата отразява високото материално състояние на своя стопанин и привлича интереса с богатата си външна и вътрешна архитектура. Кобиличният фронтон, върху който е изписана годината на построяването, придава своеобразна красота на фасадата. Вътрешната украса на къщата изобилства със стенописи, в които преобладават растителните мотиви.

Захариева къща и Хаджиангелова къща, Търговище


Хаджиангеловата къща-музей e архитектурен паметник на културата от XIX век в Търговище. Намира се в квартал Вароша и е построена през 1863 г от тревненски майстори. Сградата е образец на симетрична възрожденска къща с дърворезбена украса, художествено изписани холкери и модерни за времето си архитектурни детайли – алафранга, зидана печка и други. В нея е живял българският търговец Хаджи Ангел Хаджи Друмев. И двете къщи са реставрирани преди много години и имат нужда от сериозно реновиране.

Килийно училище, село Рабиша

В Рабиша се намира едно от най-старите килийни училища в България, построено през 1835 г. в двора на църквата „Св. Пророк Илия“. Сградата на училището е запазена, а на първия етаж на училището местните хора сами са направили малка етнографска изложба. Там са се намирали наровете, на които са спели учениците. На втория етаж учениците се обучавали. Там има запазени няколко стари сандъчета с пясък, на които са изписвали буквите, там се намира и стаята на даскала. На втория етаж са реставрираните и запазени стенописи. Училището е в двора на църквата „Свети Пророк Илия”, за която се грижи доброволно жена от селото.Килийното училище няма работно време. В сградата на общината се съхранява ключа за него.

Чичо ми някога е работил по връщането на стенописите в училището, където през 1850 г е написано кърваво писмо до революционния комитет в Раковица, с което се дава старт на Белоградчишкото въстание.

Вътрешен параклис, Врачешки манастир

Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици Севастийски“ е действащ девически манастир, основан през XIII век след битката при Клокотница, когато цар Иван Асен II побеждава епирският деспот Теодор Комнин. Битката става в деня, когато се празнува паметта на Свети четиридесет мъченици и благодарният цар победител в тяхна чест построява множество църкви и манастири носещи тяхното име.

При създаването си манастирът е мъжки, а монасите усърдно преписват и разпространяват богослужебни книги. През XV и XVIII век е опожаряван и потъва в забрава до 1890 г. През 1891 г. върху старите основи най-известният майстор в Ботевградския край Вуно Марков построява скромна църкваи се възстановява монашеският живот в манастира.

От 1937 г. обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана, близка на моят чичо. В последните си дни той работеше усърдно по вътрешния параклис в манастира и беше изключително щастлив, че е успял да го завърши по време на едномесечното си пребиваване там в края на лятото. Малко след като се прибра, чичо Светльо почина от инсулт.

Последни думи

Светлослав Герджиков има още много значими дела, но тук приключва моят разказ. Знам, че в ранните си години, в дома им с дядо ми са нощували и са се събирали едни от най-добрите художници, негови колеги и приятели. Пра-баба ми Стоянка е готвела и се е грижела за всички и всички са споменавали и споменават до днес постните ѝ гозби и доброто ѝ сърце.

И както Стоян Момчилов ми каза “Успехът е лично усещане на щастие, не се измерва. Самотата не е хубаво нещо, но за да сътвори един творец толкова стойност, неговата самота е половин самота, защото той има своето творчество. Приеми всеки и никой не съди. Всеки носи своя товар и плаща своята цена на този свят.”

Чичо беше човек напълно лишен от нужда за материално облагодетелстване, но създал невероятно лично и обществено творчество, човек влюбен в планината, малките радости и добрите взаимоотношения. Както и човек който ме накара да вземем над 10 килограма боровинки това лято, за да са ни здрави очите, а сега ще трябва да си ги хапваме без него. Но това е живота.. всичко рано или късно минава през нас, но важното е какво оставя след себе си.

Благодаря на всеки, който е отделил от времето си и е прочел цялата статия!


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Looking for Something?