fbpx

6 магнетични дестинации по Южното Черноморие – /част 1/

Резерват Ропотамо

Лятото е в разгара си и жаждата ми за пътуване става все по-силна. Така бях започнала да пиша тази статия преди около 2 месеца. За жалост.. или пък не, успях да я напиша и да събера слънчеви лъчи от любими дестинации по Южното Черноморие малко по-късно тази година. Истината, е че за мен лятото винаги е продължавало и през септември, а понякога дори през октомври. Някак, тази есенно-лятна феерия от хладни морски вечери и пъстри пастел

ни багри ми носи тихо спокойствие, кашмирена хармония и красота, далеч от шумните върволици от хора, безбройните чадъри по плажовете и нестихващата глъчка дори на най-отдалечените места.

И ако все пак лятото за вас вече е приключило, аз искрено се надявам да ви е интересно да прочетете тези редове сега, а следващата година да се върнете към тях с нови сили за приключения и още по-задълбочен прочит. : )

Вчера, за пръв път от много време лежах на топлия пясък без да бързам за някъде и слушах аудио книгата “Започни със защо” на Саймън Синек, която скоро започнах и доста ме увлече в размисли по най-различни теми. В книгата си, Саймън споделя:

“Хубаво е да можем да шофираме добре, но още по-хубаво и пълноценно е да знаем къде отиваме.”

Започни със защо

Често дестинацията към която сме се насочили не е всъщност целта, която истински гоним. Първопричините, мотиваторите и подбудите ни да вървим се крият в самия процес на “пътуване”. Крайната цел е бленувана и сладка, но истинският “балсам” се крие в пътя, осеян с трудности, турбулентност, поврати, но и “малки” победи, които ни шлифоват като с длето и изравняват несъвършенствата ни, правейки ни по-мъдри, одухотворени и добри. Според Саймън Синек не е нужно да знаем какво точно искаме да правим (да бъдем адвокати, художници, инженери, шивачи или спортисти) за да развием себе си, бизнеса си или за да бъдем добър лидери. Нужно е обаче да знаем точно защо искаме да вложим енергията си някъде.

Нашето “защо” е истинската сила, мотивация и причина да отваряме очите си сутрин. Нашето “защо” е катализаторът и горивото на всяко движение в желаната насока, вдъхващо живот на вярванията ни, превръщайки дълбоките, лични и интуитивни цели в нещо смислено и постижимо. Нашето “защо” е основна част от уравнението на успеха ни, било то като личност или под формата на организация. Като цяло книгата ни учи първо да се замисляме за нашата философия, мисия и подбуди и след това, на база на тях да се стремим към определен резултат.

И така, с тези размисли под ръка, започвам да ви разказвам за мястото, където слушайки думите на Саймън Синек, се наслаждавах на спокойствието на кристално синьото море.

1. Аркутино и устието на река Ропотамо

Помня това място от ранните си детски години, когато безгрижно тичах по плажа с родителите си. Баща ми винаги държеше да плажуваме в най-отдалечения край на ивицата и денят обикновено започваше с 30-минутна разходка през пясъчните дюни, за да достигнем това място. Тогава никак не се радвах на тези “разходки”, но сега осъзнавам, че именно заради тях съм виждала птици като гривести и речни рибарки, корморани, чапли, пеликани, диви гъски, ястреби и лешояди. И именно заради тези моменти познавам белите пясъчни лилии, които красят плажа като бляскави перли, но за жалост са застрашен вид в България. Баща ми учеше и двете ни с мама да плуваме. После заедно строяхме пясъчни кули, в които си представях, че живея, защото любимите ми книги тогава включваха много фантастични и приказни истории, които с баба четяхме заедно и сега поглеждайки назад, имам чувството, че истински съм ги изживявала.

Плажната ивица е дълга и широка и преди време наистина впечатляваше с дивата, запазена природа и липсата на хора, заведения, барове и чадъри. За жалост сега нещата не стоят съвсем така и малко от харизмата на мястото все още се пази. Хубавото, е че има свободна зона, която все пак позволява да се насладите на мястото.

Ропотамо

Ако обичате разходките повече от 7-годишното ми “аз” ви препоръчвам да хванете пътечката през гората и скалите на нос Кая, за да достигнете до самото устие на река Ропотамо. Гората представлява границата между плаж Аркутино и резерват Ропотамо и с навлизането в нея , всъщност попадате на територията на резервата. Тук е момента да ви напомня, че е задължително спазването на описаните правила, с голям фокус върху това да не се изхвърлят отпадъци и да не се късат растения, не само на територията на резервата, а навсякъде.

Интересни истории

Река Ропотамо се е образувала от сливането на река Росенска и Церовска, които водят началото си от Странджа планина. В горната си планинска част Ропотамо бива сладководна, докато водите в долното ѝ течение, приближаващи морето, стават соленоводни. По устието ѝ растат нежни водни лилии, перуники и тръстика, а магнетични лонгозни гори и екзотични завеси от увивни растения обгръщат бреговете ѝ в зелена прегръдка. За името ѝ има няколко версии. Според една от тях, реката е кръстена на гръцката богиня “Ро” (тичам) и потамо (река), която била неземно красива и пеела толкова очарователно, че успявала да убеди пиратите, плаващи в тази местност да не плячкосват региона, а да напуснат добронамерено.

Друг вариант да разгледате заливите около устието на Ропотамо е да тръгнете по пътя до северния плаж на Приморско – Перла. Малко след отбивката към тракийското мегалитно светилище – Бегликташ, ще достигнете спусната бариера. От тук можете да се разходите пеша до залива “Св. Параскева”, устието на Ропотамо от другата страна, “Вальов вир”, “Веселата скала” и пристана на лодките на Ропотамо. Ако имате желание пътешествието ви може да продължи с лодка или каяк, изящно плъзгащ се по водната повърхност, плисък на гребла и фина тишина, която позволява да чуете дори движението на костенурките и рибките в реката. Докато се наслаждавате на обсипаните с блатно кокиче брегове, причудливи и тайнствени скални образувания ще оформят образа на “Лъвска глава” пред очите ви..

Следваща спирка..

Следващото място, на което ще ви заведа виртуално винаги ми се е струвало много магнетично и съхраняващо тайнствени и неразказани истории. Когато и да отида там, небето винаги носи пурпурна премяна, морето бушува в странен, мистериозен ритъм, а въздухът е сякаш наситен с величествена, но особена сила.

2. Нос Емине

Нос Емине е най-източната точка на Старопланинската верига, където планината се гмурва в дълбините на морето и всъщност представлява условната граница между Северното и Южното Черноморие. Името му идва от древното название на Стара планина – Аемон. Носът е сформиран от почти отвесна скала, висока около 60 метра, която бива заобиколена от десетки остри подводни зъбери, които обрамчват в скален венец природната забележителност и не позволяват спокойното преминаване на големи кораби.

Фарът и крепостта

През ранното средновековие, градчето в близост до носа – Емона е бил развит пристанищен град. За жалост днес не можем да видим почти никакви останки от него. На мястото на днешния фар някога е имало крепост, наречена Палеокастро (Стара крепост), чиито останки са намерени при строежа му, но системни археологически разкопки така и не са предприемани. Фарът е открит на 15 декември 1880 г., а кулата му е висока около 10 метра.

Мястото винаги ме е привличало, но поради статута му на военна зона, така и не съм го виждала от близо. Крепостта е понасяла множество набези и завоевателски нападения както от чуждоземци, така и от пирати. По време на османското владичество бива напълно разрушена, а градът все по-упадащ, поради трудния достъп на големи кораби до пристанището. Вековните дъбови гори около носа биват изсечени и преработени в дървени въглища по онова време, а бреговете оголени.

За разцвета на местността в миналото има само писмени сведения, а стари мореплавателски карти от XVII в. отбелязват разположението на носа и някогашното пристанище. Близо до село Емона се намира малка полуразрушена църква – единствената част, съхранена от манастира “Св. Никола”, датиращ от Х век. Църквата е реставрирана само отвън и е затворена за посещения поради недоброто ѝ състояние.

Легендата

Освен интригуваща, но тъжна история, носът пази и една красива, но отново натъжаваща легенда за дъщерята на стар моряк, който някога пазел фара. Момичето израснало смело и силно, калено от суровия нрав на морето – ловяло риба, плавало с баща си в бурните води и редовно му помагало в работата.

Един ден настъпила неудържима буря, вълните изтръгвали скалните зъбери от дъното и със страховита сила ги захвърляли към брега. Девойката била в открити води, но ловкият ѝ ум и познания я съпътствали в трудната ситуация. Почти успяла да излезе от яростните вълноломи, когато случайно зърнала един давещ се моряк в далечината. Момичето спасило младежа, а той се влюбил силно в свободния ѝ дух. Разделяйки се ѝ обещал, че съвсем скоро ще се върне, но поради някаква причина никога не го направил. След дълго чакане девойката изгубила волната си природа и желанието си за живот. Една вечер – по здрач, когато небето отново притъмняло в кобалтов оттенък, тя се хвърлила в кипящата морска бездна, право към пръснатите по дъното остри скални сърпове. Вълните и небето станали пурпурно червени, а мястото сякаш съхранило частица от дълбоката ѝ чиста любов, но и от болезненото ѝ страдание и до днес.

Може би точно тази особена сила носят пурпурните нюанси на залеза, който всеки път съзирам над величествените вълни на морето около нос Емине.

Следваща спирка..

Последната дестинация от Южното Черноморие за тази статия е може би най-любимото ми от досега изброените все любими места. Синеморец е просто вълшебство. Приказен свят на горски и речни обитатели. Съюз между сладката водна хармония на Велека и страстната, бурна осанка на Черно море. Там вълните просто синеят по един особен, пленителен начин, готови да те приютят в светлото сияние на прегръдката си. Спокойствие лъха от сладкия аромат на смокинови дръвчета, спуска се нежно върху теб и плъзва тихо по перцепциите ти, отнасяйки те в изяществото на синия рай. Синеморец е полъх на вятъра по изгрев, нежно разлюляващ златните коси на полята над скалните кораби. Мека топла светлина, докосваща лицето ти в най-ранните сутрешни мигове, докато природата леко се разбужда и с радост ни приветства в следващия ден.

3. Синеморец и устието на река Велека

Горска картина. Ромоляща весело река, пресичаща тучните зелени поляни и прохладната Вълшебна гора. Синьо небе, пухкави бели облачета и два бобъра, които от ранна утрин са се хванали на работа. Всяко поточе трябва да си има бент и как може точно тази приказна река да е останала без такъв?! Костенурки надигат кисело главици изпод черупките си и мърморят каква лудост било да им развалят сладкия сън толкова рано. Шарени рибки подскачат в бистрата вода и наблюдават ситуацията с насмешка. Две усмихнати видри се излежават на слънце, таралежчето бавно се храни от една жълта дива круша, катеричката грижливо прибира семенца и ядки в хралупата си, а няколко полски мишлета се чудят как да ѝ отмъкнат половината.

Джуджето Джелсомино тича по един паднал дънер, понесен от вихъра на вятъра, най-вероятно защото е забравил клещите и чука у дома и сега целият строеж на горския асансьор се бави неимоверно. Великаните Белобрадко и Червенобрадко плавно се показват иззад цветните корони на вековните дъбове. Червенобрадко все още държи едната си буза с ръце и пъшка от ужасен зъбобол. На помощ се впуска Великата фея, дошла чак от Гората на камбанките..

Ако не сте чели книжките Боско: Горските животни ; Джуджетата, Великаните; Феите или Драконите на Тони Улф, то тази картина ще ви е напълно непозната. Но, тъй като това бяха едни от най-увлекателните, смислени и красиво изрисувани книжки, които толкова харесвах като дете, картините от приключенията на героите сякаш са се запечатали дълбоко в съзнанието ми. Преди няколко години, когато за пръв път се разходихме с лодка по устието на река Велека всички тези омайни приказки се наситиха с форми, цветове и звуци от реката и просто оживяха пред очите ми.

За Велека

Река Велека извива красивите си меандри и се влива в Черно море, образувайки дълга пясъчна коса. Водите ѝ са изключително чисти и предразполагат богатия животински и растителен живот. Стотици речни и горски животни обитават региона, а лонгозните гори, бамбука, широколистните и увивни растения с екзотичен средиземноморски характер превръщат мястото в техния приказен дом.

Докато плавате тихо с каяк по реката ще можете да срещнете почти всички герои, които изброих малко по-горе.. в зависимост от въображението ви : ) А ако трябва да изброя кои от тях ще можете да зърнете, дори без да го използвате.. то това са: блатни костенурки, къдроглави пеликани, корморани, египетски лешояди, скални орли и редки растения като жълта лилия, водна леща и други. Ако пък решите да се разходите с лодка по устието, ще чуете интригуващите истории на местните, които споделят, че в могилата, край реката е открито съкровище. Това не е легенда и самото съкровище може да видите в Общинския исторически музей в Царево. Находките съдържат златните накити на знатна тракийка, най-вероятно кремирана и погребана тържествено.

И последно..

Преди седмица с брат ми пътешествахме по Южното Черноморие. Бяхме си набелязали не малко места за разглеждане, но много искахме да успеем да стигнем и до Синеморец. И не само да стигнем, но и да си наемем каяк, за да се потопим напълно в омайния воден свят на Велека. Часът беше 19:30, а ние тичахме по плажа към базата “Вятър и Вода”. Инструкторите от клуба вече бяха насядали по пясъка, с широки усмивки, китари и свежо Мохито, когато ние се появихме пред базата. Работното им време отдавна беше свършило, но те с радост ни връчиха гребла, жилетки и каяк, помолиха ни да се върнем преди пълен мрак и накрая дори не пожелаха да си платим, тъй като “било извън работно време, а те “извън работно време не могат да приемат плащания”. Благодарим ви, момчета, внесохте в деня ни още повече щастие!

И така.. с пастелни изгреви, пурпурни залези, кобалтови сумраци, весели водни пръски, много въображение и чувство на мимолетност и вечност в едно.. ви изпращам, а съвсем скоро ще ви посрещна отново във втората част от статията с още три магнетични дестинации по Южното Черноморие.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


Looking for Something?