fbpx

Любими забележителности в Карлово

Независимо от сезона, Стара планина и нейните чудати местности, за мен винаги са повод за авантюристично пътешестване, чист планински въздух, ключови исторически забележителности, патриотичен дух и спомени за едно величествено време, родило своите герои, въздигнало ги в светлина и бунт.. но за жалост и прибрало ги обратно в обятията си толкова млади.

Къщата музей “Васил Левски”

Първото местенце, което видяхме беше родния дом на Апостола на свободата – Васил Левски. Къщата е част от националния музей „Васил Левски“ в Карлово, заедно с експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“ и Чардаклиевата къща.

Къщата е строена през 18-ти век от Кунчо Иванов – дядото на Дякона. В годините след Освобождението е наполовина срутена и тъне в абсолютно забвение. За жалост, през Освободителната война е и изцяло опожарена. Има много и не особено приятни факти покрай историята ѝ, но същественото, е че през 1933 година е възстановена и до днес можем да я видим съвсем запазена.

Къщата е едноетажна и има две стаи и работилничка, в която са плели гайтани. Под основите, тайни каменни стълби ни отвеждат в зимника – стая иззидана почти изцяло в земята, която Левски е използвал за скривалище. В мемориалния параклис може да видите съхранени и до днес, косите на Апостола, както и да чуете любимото му песнопение – „Достойно есть“ от ангелските гласове на хора на Йоан Кукузел. Целия комплекс успява да ни потопи в историята на един храбър живот, пазещ част от своите тайни и до днес.

Малките калдаръмени улички в старата част на градчето ни отвеждат до следващото място и това е..

Историческият музей – Карлово

Дори и да не харесвате музеи, този в Карлово ще плени сърцата ви с мека, топла светлина, струяща от високите прозорци и стени, окичени с десетки вълшебни гоблени, от които цветовете на рози сякаш се разпукват и оживяват в момента, в който ги зърнете.

Сградата на музея е знакова за епохата на Възраждането – някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Експозициите ни пренасят много назад във времето, като започнем от праисторическата, преминем през античната и средновековната и стигнем до възрожденската и по-съвременната история на региона и бележитите личности, родени в него. Ние случихме на ден, в който не срещнахме почти никого по улиците, музеите и храмовете на града, което усили автентичното усещане на мястото, но и ни доказа още веднъж колко пусто, прашно и западнало изглежда славното ни минало понякога.

Комплекс “Старинно Карлово”

Етнографския комплекс също се намира в старата част на града и включва пет къщи – паметници на културата: Къща “Белия двор”, “Патевата мааза”, Къща “Райно Попович”, Патевата къща и Бухалов хан. Тъй като нямахме много време, ние успяхме да разгледаме само Бухаловия хан и къщата на Райно Попович, но за сметка на това се насладихме напълно на времето си там, без да бързаме, на по чаша горещо кафе на пясък, сладко от смокини и няколко разказа от старите възрожденски книги в библиотеката на хана. След разходката из къщите решихме да опитаме ликьор и ракия от маслодайна роза – е с аперитива, щастието беше съвсем пълно!

Калдъръмът в двора на къщата на Райно Попович помни стъпките на множество изключителни възрожденци, учили се тук, като някои от тях включват Васил Левски, Петър Берон, Г. С. Раковски и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Вътре може да видите малката стая за четмо и писмо, молитвената стая на Райно – по-късно превърната в кухня от сина му, кабинета на д-р Киро Попов (зет на Райно Попович), пълен с билкови лекарства, тайните врати между стите, приличащи на дърворезбовани долапи.. и собственоръчно да си изработите оригинален документ на автентична печатна преса, който след това да подпечатате с червен восъчен печат.


Цените за къщите от комплекс „Старинно Карлово”, както и всички културни паметници са меко казано смешни.. а емоцията, която може да изпитате – дълготрайна и вдъхновяваща!

Други красиви архитектурни паметници, които може да видите в Карлово са двете църкви: Църква „Свети Николай“ и Храм “Успение Богородично”. През юли 1877 г. църквата “Свети Николай” бива свидетел на десетки страховити сцени, включващи трагичния край на не малко човешки съдби. По време на османските набези в църквата се укриват множество жени, деца и мъже, които биват изклани пред очите на иконата на света Богородица, по която личат резките от хладни оръжия и до днес.

Ако искате да видите още интересни местенца наблизо, вижте публикацията ми за Сопот.

Целият град представлява един архитектурен ансамбъл на миналото ни, който можем да видим пълноценно не само с очите, но и с душите си, и стига да искаме, можем малко по малко да преоткрием себе си и своите корени.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Looking for Something?