Есента е обагрила всичко наоколо в нежни, пастелни цветове с всякакви нюанси. От керемидено червено до бургунди, от медено жълто до шафран и от маслинено зелено до капучино с дъх на канела. Очите ми са пълни. Душата също.
Миналата седмица посетихме Бистришкия водопад. Мястото е близо до село Бистрица (Дупница) в Рила и много подходящо за еднодневна есенна разходка. Ще се насладите на пълна палитра от живописни гледки към селцето, горски пътеки с аромат на смоли, борови дървета и свежест, мостчета, ромолящия звук на водопада и пълно спокойствие.
След всички въпроси за дестинацията, реших да обединя малко полезна информация в тази статия. : )
От къде се тръгва за Бистришкия водопад?
За да стигнете до Бистришкия водопад трябва първо да минете през село Бистрица. Но не познатата Бистрица (в близост до Витоша и София), а селцето до Дупница, Рила. Екопътеката се нарича Самоковище и започва след храма “Възнесение Господне” в центъра на селото. В края на асфалтовия път има малък паркинг и информационна табела, а след нея започва пътеката.
За колко време се стига?
Маршрута продължава около 1.5-2 часа, за да стигнете до подножието на водопада. От там си заслужава да се качите по тясната пътечка, нагоре към каскадите на водопада, образувани от големи каменни блокове. Гледката към моста, буйните пенливи води, боровата гора и далечните планински хълмове ще завършат очарованието от местенцето.
Панорамата към с. Бистрица
Първата точка се нарича “Софраджик” и се достига за около 30 минути ходене. Посреща ни дървен заслон и обширна площадка с няколко пейки. От там се открива възхитителна панорама към близкото село Бистрица и град Дупница. В този сезон Рила се е превърнала в пъстра меденоорехова палитра, а самотната скала пред заслона сякаш отваря невидим портал към финия дух на планината и дава възможност на всеки да се наслади на цветните ѝ обятия.
Водопадът
След още около час ходене, достигаме водопада. Перлените падове предават невероятната красота и сила. Водата се спуска от около 35 метра, а надморската височина тук е повече от 1200 м. Водопадът е обрамчен от свежи зелени мъхове и ниска растителност, които създават усещане за вечна младост и живот.
От тук можете да се качите по тясната пътека, криволичеща нагоре към ромолящите водоскоци, които образуват весели и дълбоки вирчета.
Нашият ден се изтъркули бързо и завърши подобаващо, но ако искате да се разходите до още едно приказно място, в близост е и водопаът “Горица”.
За да разберете повече за някои вълшебни местенца в България, абонирайте се за бюлетина ми по-долу и ще получите първи известие за следващата статия. А до тогава ви пожелавам усмивки и здраве! : )
