Независимо от сезона, Стара планина и нейните чудати местности, за мен винаги са повод за авантюристично пътешестване, чист планински въздух, ключови исторически забележителности, патриотичен дух и спомени за едно величествено време, родило своите герои, въздигнало ги в светлина и бунт.. но за жалост и прибрало ги обратно в обятията си толкова млади.
Къщата музей “Васил Левски”
Първото местенце, което видяхме беше родния дом на Апостола на свободата – Васил Левски. Къщата е част от националния музей „Васил Левски“ в Карлово, заедно с експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“ и Чардаклиевата къща.
Къщата е строена през 18-ти век от Кунчо Иванов – дядото на Дякона. В годините след Освобождението е наполовина срутена и тъне в абсолютно забвение. За жалост, през Освободителната война е и изцяло опожарена. Има много и не особено приятни факти покрай историята ѝ, но същественото, е че през 1933 година е възстановена и до днес можем да я видим съвсем запазена.
Къщата е едноетажна и има две стаи и работилничка, в която са плели гайтани. Под основите, тайни каменни стълби ни отвеждат в зимника – стая иззидана почти изцяло в земята, която Левски е използвал за скривалище. В мемориалния параклис може да видите съхранени и до днес, косите на Апостола, както и да чуете любимото му песнопение – „Достойно есть“ от ангелските гласове на хора на Йоан Кукузел. Целия комплекс успява да ни потопи в историята на един храбър живот, пазещ част от своите тайни и до днес.
Малките калдаръмени улички в старата част на градчето ни отвеждат до следващото място и това е..
Историческият музей – Карлово
Дори и да не харесвате музеи, този в Карлово ще плени сърцата ви с мека, топла светлина, струяща от високите прозорци и стени, окичени с десетки вълшебни гоблени, от които цветовете на рози сякаш се разпукват и оживяват в момента, в който ги зърнете.
Сградата на музея е знакова за епохата на Възраждането – някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Експозициите ни пренасят много назад във времето, като започнем от праисторическата, преминем през античната и средновековната и стигнем до възрожденската и по-съвременната история на региона и бележитите личности, родени в него. Ние случихме на ден, в който не срещнахме почти никого по улиците, музеите и храмовете на града, което усили автентичното усещане на мястото, но и ни доказа още веднъж колко пусто, прашно и западнало изглежда славното ни минало понякога.
Комплекс “Старинно Карлово”
Етнографския комплекс също се намира в старата част на града и включва пет къщи – паметници на културата: Къща “Белия двор”, “Патевата мааза”, Къща “Райно Попович”, Патевата къща и Бухалов хан. Тъй като нямахме много време, ние успяхме да разгледаме само Бухаловия хан и къщата на Райно Попович, но за сметка на това се насладихме напълно на времето си там, без да бързаме, на по чаша горещо кафе на пясък, сладко от смокини и няколко разказа от старите възрожденски книги в библиотеката на хана. След разходката из къщите решихме да опитаме ликьор и ракия от маслодайна роза – е с аперитива, щастието беше съвсем пълно!
Калдъръмът в двора на къщата на Райно Попович помни стъпките на множество изключителни възрожденци, учили се тук, като някои от тях включват Васил Левски, Петър Берон, Г. С. Раковски и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Вътре може да видите малката стая за четмо и писмо, молитвената стая на Райно – по-късно превърната в кухня от сина му, кабинета на д-р Киро Попов (зет на Райно Попович), пълен с билкови лекарства, тайните врати между стите, приличащи на дърворезбовани долапи.. и собственоръчно да си изработите оригинален документ на автентична печатна преса, който след това да подпечатате с червен восъчен печат.
Цените за къщите от комплекс „Старинно Карлово”, както и всички културни паметници са меко казано смешни.. а емоцията, която може да изпитате – дълготрайна и вдъхновяваща!
Други красиви архитектурни паметници, които може да видите в Карлово са двете църкви: Църква „Свети Николай“ и Храм “Успение Богородично”. През юли 1877 г. църквата “Свети Николай” бива свидетел на десетки страховити сцени, включващи трагичния край на не малко човешки съдби. По време на османските набези в църквата се укриват множество жени, деца и мъже, които биват изклани пред очите на иконата на света Богородица, по която личат резките от хладни оръжия и до днес.
Калдъръмените улички на Карлово 
Гледка от църквата “Св. Николай” към Камбанарията
Ако искате да видите още интересни местенца наблизо, вижте публикацията ми за Сопот.
Целият град представлява един архитектурен ансамбъл на миналото ни, който можем да видим пълноценно не само с очите, но и с душите си, и стига да искаме, можем малко по малко да преоткрием себе си и своите корени.
